Избягай от скуката и се забавлявай с нас!
gLeZoRanKa блог

Надявам се да бъде прочетено и от човека за когото е написано с любов!

Не зная колко станаха ненаписаните писма до теб... Онези, които изживявах, но думите ми се сториха твърде невежи и слаби, за да ги напиша...
   И ето днес ти пиша, за да ти разкажа как те усещам... Пиша ти, защото съм жадна да споделя себе си...
Да ти разкажа за вечерите, в които небето се сърдеше, защото те няма и изливаше гнева си, плачейки поройно. За нощите, в които не повярвах, защото денят се бе притаил в присъствието ти, а слънцето надничаше от погледа ти... За сърцето, което будеше  съня ми... А аз очаквах съня да те превърне в среща... За думите ти, които ме караха да танцувам наум...За онова неочаквано очакване за теб, което прегърна дните ми с една емоция, която би могла да зарази целия свят. Не разбрах откъде дойде това силно усещане за теб, което учуди мислите ми с едно вълнение... Вълнение, подобно на онова, което човек изпитва преди срещата с приятел, когото много обича, но не е виждал отдавна... Не зная дали си повода или причината за моето прераждане... Не зная дали си въпрос или отговор... Не зная дали те допуснах... Не, по-скоро те повиках да споделиш раждането на най-красивото ново начало вътре в мен...
   Аз зная, че има срещи, които душите си определят, преди разума да ги е измислил... Да, така е писано, защото аз го написах в книгата на съдбата си... с тайната азбука на душата си... Поисках да те има, за да се намеря  в теб...
   И ти дойде при мен като едно безумие... Едно съкровено и свято безумие, един пожар, в който по собствена воля и личен избор оставих сърцето и цялото си същество да изгорят... После... Няма после...
  След теб ще трябва да изграждам себе си отново, заради онази част от сърцето ми, която оставям у теб...
 Ти едновременно рушиш и изграждаш вътре в мен... Рушиш оградите от страхове, градиш градини от емоции и чувства. Изпепеляваш очакванията и за утре... Даряваш ми радоста от настоящето...
Странно е, че открих най-истинскити чувства именно в момента, в който разбрах, че няма да те изживея... Знаех, че такъв огън, ако се остави да гори, прави всичко на пепел...
Не съм те чакала, не съм те целяла...
Понякога мислех, че съм си създала една приказка, но ме връхлиташе усещането за теб, тъй ярко и истинско, сякаш да ми напомни, колко е истинска пътеката, в която се превърна ти за мен...
     А ти... Ти можеш да ме обичаш, да ме очакваш, да ме носиш в себе си, да ми се възхищаваш  или да ми се присмиваш, да ми носиш тъга или да ми дариш радост... Да ме забравиш... или просто да ме стаиш в себе си... Все едно...
 ...Аз искам само да погледнем в очите си... 


Написано с любов за един човек от лимпа.бг , които въпреки всичко ме нарани с тежките си думи - "Казваш,че това било моя игра,щом мислиш така СБОГОМ,момиче като теб НЕ ИСКАМ!"

Съжалявам само,че за него найстина всичко е било една игра ... за мен беше нещо безкраино истинско и чисто ...



 
интересен
позитивен рейтинг: 3  |  негативен рейтинг: 0

Напиши коментар:

 

Потребител
offline
offline gLeZoRanKa (29)
България, София град, София



Блог: тагове
няма тагове
Форум Силистра | Гледай СЕИР!
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!