Избягай от скуката и се забавлявай с нас!
mimozkaD блог

Социалнопсихологични особености на общуването в Internet

Социалнопсихологични особености на общуването в Internet
С навлизането на нови технологични средства и системи в бита на хората и в обществения живот и във връзка с информационния бум през последните две десетилетия на ХХ век актуален става проблемът за същността и формите на компютърно опосредстваната комуникация. Наред с обогатяването на традиционните комуникативни модели тя е и потенциален източник на рискове, свързани с индивидуалното и социалното благополучие.
Днес Интернет вече е естествена среда за общуване, работа и обучение, чиито потребители се увеличават с бързи темпове. Очакванията са към края на 2006 г. те да достигнат 900 милиона. По данни на проучване на BBSS Gallup - България у нас през 2000 г. 386 400 души ползват Интернет, а през 2001 г. - 650 000, като 47% са хората на възраст до 24 години.
Работата в Интернет изисква от участниците друг - различен от досегашния, начин на мислене в процеса на общуване; формирането на виртуална култура е задължително условие за ефективно включване във виртуалното пространство. На преден план излизат изисквания за формиране на нови норми на поведение, които предполагат: осигуряване на общодостъпност до публична информация; своевременна - бърза и точна реакция в отговор на всеки участник във виртуалния екип и мрежата; формиране на единен универсален език, разбираем за всички, свеждащ до минимум възможните разлики в интерпретацията и недопускащ двусмислици и т.н.

Интернет като глобална комуникационна мрежа

Идеята за мрежа от свързани помежду си компютри възниква през 60-те години на ХХ век. През 1969 г. под ръководството на научния институт ARPA (Advanced Researsch Projects Agency) на американското министерство на отбраната се създава мрежата ARPANET, в която са свързани четири компютъра – по един в университета на Юта, Калифорнийския университет в Санта Барбара, Калифорнийския университет в Лос Анджелис и Международния научен институт в Станфорд. Целта е да се изследва принципната възможност отдалечени един от друг компютри да обменят информация с достатъчно висока степен на надеждност. От средата на 70-те години ARPANET се развива чрез интеграция на мрежи за предаване на данни с различна природа – от трансатлантическата спътникова мрежа SATNET през експерименталната широколентова мрежа WBNET до мрежата за общо ползване TELENET.
През 1984 г. Американската национална научна фондация създава мрежата NSFNET, която свързва суперкомпютри с идеята ресурсите им да могат да се ползват от всяка образователна база в САЩ. Двете мрежи ARPANET и NSFNET полагат основата на съвременния Интернет. Мрежата функционира на базата на конвенция за трансфер на данни, съществуваща под формата на протоколите ТСР (Transmission Control Protocol) и IP (Intternet Protocol).
В литературата, третираща проблемите на комуникацията, съществуват становища, че сама по себе си мрежата Интернет не може да бъде наречена медия. По-удачно е тя да бъде определена като канал, благодарение на който се реализират различни форми на комуникация, както World Wide Web, електронна поща, дискусионни групи, Chat канали. Гореспоменатите форми на комуникация, известни като Интернет-услуги, са интегрирани във World Wide Web като изходно мултимедийно средство.
Важна характеристика на мултимедията WWW е, че осигурява бърз преход от една форма на комуникация към друга. От перспективата на потребителя формите на е-mail комуникация, дискусионните групи, сърфирането, чат – комуникациите (chat – от английски – приятелски лек разговор, бъбря, разговарям) са бързо и лесно достъпни. За популярността на тази дигитална медия свидетелства нарастващият брой на нейните потребители. Изследванията показват, че към март 1999 г. потребителите на Интернет и в частност на WWW са били приблизително 171,25 милиона, а в края на 2001 г. техният брой е нараснал на 350-400 млн.

Основни форми на общуване в Интернет

World Wide Web (WWW) – световната мрежа е най-популярната част от Интернет. С помощта на специална програма, наречена уеб-браузър и след посочване на адреса на сървъра, потребителят може да извиква нужните му документи. Тези документи са създадени на основата на хипертестове с препратки, наречени хиперлинкове, които от своя страна водят към други документи. Това е сполучлив опит за глобална организация на мащабни масиви от информация.
Уебдокументите съдържат най-често мултимедийни елементи, като графика, звук, музика, видеообраз. Еднопосочност на комуникативните съдържания и преодоляване на пространствено-темпоралната дистанция между комуникатор и реципиент са белезите на комуникацията, осъществяваща се в световната паяжина.
Електронната поща е интернет-аналогът на традиционната поща и е сред най-предпочитаните Интернет-услуги. Електронното писмо пристига почти незабавно, тъй като “пренасянето му” не е свързано с посредници – хора и техника. Прочитането и отговорът на електронното съобщение може да се извърши, без да е необходима постоянна връзка с мрежата. В този смисъл получателят на електронното комуникативно послание сам определя кога да прочете и отговори на посланието. Комуникацията чрез електронна поща протича асинхронно, което означава, че комуникативното съобщение достига до получателя с известно забавяне във времето.
Сред преимуществата на комуникацията чрез електронна поща могат да се изтъкнат: бързината, с която съобщение от всяка точка по света достига своя получател; високата степен на конфиденциалност на кореспонденция; относително достъпната цена на услугата; възможността за прикачване на графични, звукови и видеоелементи към текста; лесното съхраняване, преработване и препращане на съобщенията; лесно изпращане на електронно съобщение до множество получатели.
Общуването чрез електронна поща може да протича в диадна форма или да е от типа – един комуникатор (изпращач) и много получатели.
Електронните дискусионни групи са голям форум за обмен на знания, както и за провеждане на дискусии по многообразни теми в различни области. Всеки, който е получил достъп до мрежата, може свободно да прочете мнението на много хора, които са направили съобщения; може да напише и изпрати свое лично мнение. Така всеки потребител става член на една широка общност от съмишленици без граници, с равни права и възможности както за получаване на новини по определена тема, така и запредлагане на нова информация.
Този тип комуникация премахва шаблоните на традиционния медиен модел, характерен за печатни и аудио-визуални средства за масова информация, при който реципиентът е пасивен участник в процеса на общуване. Днес все повече вестници, радио- и телевизионни предавания откриват свои дискусионни форуми в глобалната мрежа, където техните читатели, слушатели и зрители могат свободно да изразяват своето мнение, да влизат в дискусии както с автора на представения материал, така и помежду си. Това е нов, революционен етап в развитието на медийната комуникация изобщо.
Вербалните структури при тази комуникационна форма се изграждат и основават на необходимостта от бърз отговор и решение на даден проблем – тема на дискуцията. Обикновено членовете на електронните дискусионни групи не се познават персонално, понякога обаче в по-малките групи – форуми на дискусии в определена област може да се създаде атмосфера, характеризираща се с висока степен на доверителност.
Общуването в чат-каналите е синхронна, едновременно протичаща във времето, директна, междуличностна форма на комуникация, при която участниците си разменят писмени комуникативни съобщения. Комуникацията в "стаите за разговори”може да се осъществява в диада или в група.
На разположение на потребителите, от една страна, е т.нар. IRC (Internet Relay Chat), който представлява самостоятелна мрежа, състояща се от много регионални канали и канали по интереси. А от друга – в WWW съществуват специални чат-страници, които са своеобразни виртуални форуми за разговори и “срещи”.
Разговорите, които се водят в “стаите за разговори”, не се подчиняват на формалните синтактични и стилистични езикови правила, характерни за директните междуличностни интеракции. Това е причината, поради която непросветеният в този вид комуникация ги възприема като лишени от съдържателна и смислова кохерентност.
Специфичните особености на езика в чат-комуникацията дават основание да се говори за кибер-параезик. В този език невербалните елементи са получили своето графично изображение. В реалната речева комуникация жестовете, мимиките и всички останали елементи от езика на тялото разкриват определени емоционални реакции и настроения на партньорите в общуването. Емоционалното съдържание в електронното съобщение се предава чрез използване на съответни графични значи, т.нар. усмивки (smiles) или символи за изразяване на емоции (emotions).
Параезикът, появил се с Интернет и в частност в чат-комуникацията, може да бъде определен като универсален и уникултурен език, в който междукултурните особености и различия във вербалното и невербалното изразяване отпадат.

Графични символи за изразяване на емоционални реакции в електронния параезик

Символ Референтна емоционална реакция
: - ) Щастлив, радостен съм
; - ) Намигване
: - ( Тъжен съм
% Р Болен съм
> : - < Ядосан съм
( : -о) Удивен, учуден съм
: - I Индифирентен съм
: - > Дяволита усмивка
: - D Шокиран, силно изненадан съм
: - / Объркан, смутен съм
: - е Разочарован съм
: - @ Писък, вик
: - О Крещя
: - * Пиян съм


Друга услуга, осигурявана от Интернет, е обменът на файлове, осъществяващ се на базата на FTP (File Transfer Protocol). Широко използвано е прехвърлянето на информация, съсредоточена в отделни файлове или поискването и получаването й от различни “обществени архиви”, което улеснява движението на огромни масиви от информация. Специфична особеност на тази форма на комуникация, е че всеки човек, който има достъп до свързан със сървър персонален компютър, може неограничено да черпи всякакъв вид информация за културни, спортни, политическеи, икономически анализи и новини и научни данни от огромни електронни библиотеки. Това изгражда фундамента на съвременното информационно общество.
Представеното кратко описание на комуникативните форми в Интернет и на техните особености дава основание да се говори за един нов конструкт, наречен виртуална комуникация.
Комуникативното пространство Интерент може да бъде наречено виртуално, защото това е пространство, в което се осъществява нематериална, технологично генерирана симулация на действителността. В Интернет се релативира значението на времето и пространството като базови дименсии на човешката представа за реалността. Виртуалната реалност е нещо повече от симулация, защото не само имитира някакво преживяване, но и симулира обстановката и условията, които дават възможност за създаване на актуални нови преживявания. Това е реалност, която протича във виртуална среда. Комуникацията в този имагинерен свят също би могла да се характеризира като виртуална, защото е лишена от реално физическо присъствие на участниците, осъществява се между индивиди със самоопределили се виртуални идентичности и защото протича при условия, съществено различаващи се от тези, при които се реализира ежедневното междуличностно общуване.

Влияние на електронната комуникация върху Интернет-потребителите

Интернет е мощен социализиращ фактор, което според Мартин Олсън (Olson,M.,2002) се дължи на три основни причини:
- Удобството на Интернет е основание хората да прибягват към услугите на глобалната мрежа, за да улеснят своя социален живот. Много по-лесно, удобно и евтино е да се срещат с приятели, седейки пред монитора у дома, отколкото да осъществяват контакти лице в лице;
- Много по-вероятно е в световната мрежа да срещнеш човек, с когото си съвместим, тъй като тя обхваща 350-400 милиона потребители – потенциални комуникативни партньори. Отпада съществущата в реалния живот необходимост за задържане на вниманието на един събеседник, тъй като е лесно във всеки един момент да се намери нов;
- Интернет предлага много и разнообразни форуми, което улеснява социалните интеракции между хора, намиращи се на хиляди километри един от друг.
Въпреки изтъкнатите преимущества на виртуалната комуникация тя не може да замести общуването лице в лице.
Съвременният динамичен начин на живот е източник на много стресогенни фактори. Комуникацията в Интернет започва да се осъзнава от все повече хора като средство за редуциране на тези негативни ефекти. Интернет е не само основно средство за комуникация и източник на информация, но и на забавления и възможност за създаване на разнообразни неформални и дори интимни контакти. Това помага на много хора да преодолеят чувството за самота и социална изолация. Личността усъвършенства и обогатява поведенческия си репертоар по посока повишаване на социалнопсихичната си компетентност, разбирана като комплекс от комуникативна, социокултурна и емоционална компетентност.
Интернет дава възможност на своите потребители да избягат от реалния свят с неговите емоционални проблеми (стрес, депресия, безпокойство и др.) или от трудностите в ежедневните житейски ситуации (проблеми в работата, в обучението, в семейството) посредством изграждането на алтернативна онлайн-идентичност. В мрежата индивидът може да реализира и вербализира свои представи и фантазии, които са неосъществими в реалния живот. Във виртуалното пространство всеки потребител е това, което иска да бъде и това, за което се представя. Значението на социалната идентичност на идвивида намалява, въпреки това тук езиковият код може да даде информация за действителния социален произход и принадлежност на личността.
Изграждащите се в Интернет идентичности могат да бъдат определени като измислени, нереални. Всеки потребител е и режисьор и актьор на своята идентичност. Той разгръща един или повече персонажи и едновременно с това играе съответните роли. По този начин виртуалната комуникация дава възможност на индивида да натрупа опит и преживявания в дименсиите на различни социални роли и да осъществява анонимни социални интеракции. Безспорно е, че този опит повлиява процеса на изграждане на собствената реална идентичност.
Освен изтъкнатите дотук предимства Интернет крие и някои рискове за своите потребители. Davis (2001) посочва три източника на риск в глобалната мрежа, отнасящи се преди всичко за потребителите в детско-юношеска възраст.
1. Неподходящо съдържание – огромно количество информация до която родителите не биха искали техните даца да имат достъп.Това са материали с порнографско съдържание, подтикващи към агресивност, екстремизъм, тероризъм, расизъм, употреба на дроги и др.
2. Опасни интеракции – често пъти чрез електронната поща, “стаите за разговори”, дискусионните форуми, обявите и т.н. потребителите, особено подрастващите, са податливи на влияние и дори внушения от страна на непознати партньори в електронната комуникация. Те могат да влязат в киберсексуални, а дори и реални сексуални връзки с партньори от Интернет.
3. Прекаляване с времето, прекарано в Интернет.

Интернет-зависимост

През 1996 г. Goldberg описва феномена зависимост към компютърно опосредстваната комуникация, като въвеждапонятието патологично използване на компютъра. Днес това понятие се диференцира на две субкатегории, като първата се отнася до влечение за работа с компютър въобще, а втората се обвързва с патологичното използване на Интернет.
През 1994 г. Kimberly Young разработва и помества в Web-сайт въпросник за диагностика на Интернет-зависимост. В изследването вземат участие 396 активни ползватели на глобалната мрежа. Резултатите от него определят 80% от изследваните лица като зависими. Установява се също, че високо рискова група са безработните и жените на средна възраст. Изследване на университета в Hertfordshire, Великобритания, обаче не намира корелация между Интернет-зависимостта и пола. Данните от изследването, проведено от Young, дават възможност да се диференцират няколко основни услуги в Интернет, към които най-често се създава зависимост: стаите за разговори, дискусионните групи, електронната поща и WWW.
Въз основа на тези данни авторката разграничава следните категории на зависимост към Интернет:
- Зависимост към киберсекс – влечение към “стаи за разговори” със сексуална тематика и сайтове с порнографско съдържание;
- Зависимост към изграждане на кибер-взаимоотношения – създаване на онлайн, приятелства в стаите за разговори, които заместват тези от реалния живот, изграждане на интимни афери в киберпространството;
- “интернет-компулсивност” – компулсии към хазартни игри и аукциони в Интернет и онлайн-търговия;
- Компютърна зависимост – пристрастеност към работата с компютър изобщо (игри, програмиране и др.).
Davis (Davis, A., 2001) от своя страна разграничава две форми на патологично използване на Интернет:
- Специфично патологично използване на Интернет - зависимост към специфични функции на Интернет, като: прекалена употреба на сексуални материали и услуги, аукциони, електронна търговия и участието в хазартни и други игри в глобалната мрежа. Това патологично влечение, насочено към специфично съдържание, може да се разглежда като личностова акцентуация. Патологичното влечение към изброените дейности е независимо от Интернет и може да съществува и извън мрежата.
- Генералното патологично използване на Интернет се отнася до злоупотреба с Интернет въобще. Тази форма обхваща безцелното пребиваване в електронната мрежа. Характеристики на този тип зависимост са: прекарване на много време в Интерент без определена цел, безразборни и продължителни интеракции в “стаи за разговор”, компулсивно проверяване на електронната поща, отговаряне на бюлетини и рекламни съобщения, получени в пощенската кутия. Тази форма на зависимост се свързва със социалните аспекти на Интернет и е породена от нуждата за социални контакти и от желанието за изграждане и поддържане на виртуален социален живот.
Американският център по онлайн-зависимости, създаден през 1995 г., разработва следните диагностични критерии за Интернет-зависимост:
1. Толеранс, който се проявява като необходимост от прекарване на все повече време в Интернет, за да се постигне удовлетворение и рязко намаляване на степента на удовлетворение при еднакъв като време престой в Интернет;
2. Поява на абстиненция при прекъсване или редуциране на времето за престой в мрежата. Периодът на прекъсване се изживява много тежко и се интерпретира като нереалистично дълъг. Появяват се следните симптоми: психомоторна възбуда; безпокойство; обсесивни мисли за това, какво се случва в Интернет; фантазии и сънища, свързани с Интернет; волеви или неволеви движения на пръстите на ръцете, наподобяващи писане по клавиатура. Тези симптоми от своя страна водят до дистрес и нарушават нормалното социално функциониране на индивида.
3. Налице е упорито желание и неуспешен стремеж за прекъсване на употребата или съкращаване на времето за престой в Интернет;
4. Много време се изразходва за извършване на дейности, свързани с Интернет, като: купуване на книги за глобалната мрежа, изпробване на нов браузър, проучване на Интернет доставчици, организиране на файлове на програми, свалени от мрежата и т.н.
5. Въпреки осъзнаването на съществуващите и непрекъснато повтарящи се психични, социални и физически проблеми, породени или изострени от използването на Интернет (затруднение на съня, материални затруднения, неизпълнение на поети ангажименти, занемаряване на служебните задължения, чувство за изоставеност от значимите други) използването на услугите на мрежата не престава.
При появата на три или повече от изброените по-горе симптоми в период от 12 месеца може да се говори за Интернет-зависимост, която по своята същност е дезадаптивен модел на поведение, водещ до значителни психосоциални и соматични проблеми.
Безспорно е значението на Интернет като глобална информационна мрежа за световните социални процеси, което я превръща в един от най-мощните социализиращи, глобализиращи и демократизиращи фактори. Едновременно с това от голямо значение е да се познават негативните последици, породени от патологичното използване на услугите в мрежата. По-голямата част от хората са в състояние да използват глобалната паяжина безпроблемно, но съществува и такава група от потребители, които изпитват затруднения в когнитивното и поведенческото си функциониране поради “нездравословна употреба”.

Източник:
1. Мизова Б., Баракян М., Социалнопсихологични особености на общуването в Интернет. Интернет-зависимост, Психологични изследвания, кн.1/2003, София


 
интересен
позитивен рейтинг: 2  |  негативен рейтинг: 0

Напиши коментар:

 

Потребител
Блог: тагове
ТУНИНГ Портал | AnimeS-bg.com
Форум Силистра | Flash4e.com | Гледай СЕИР!
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!