Избягай от скуката и се забавлявай с нас!
gLeZoRanKa блог

Човека за когото е написано ще се познае сам в текста!
Това може би  е последния ми блог който правя за някого...
ОБИЧАМ ТЕ ... не знам къде и с какво сгреших но болката в сърцето си не  надвих!












Някои го наричат "болката отляво", други "страдание", трети "мъка" и така нататък, и така нататък. Какво е това? Как можеш да наречеш момента, когато нищо вече няма смисъл?! Когато не се усмихваш, когато не говориш, когато не възрприемаш нищо? Храниш се и не усещаш вкуса на храната. Стоиш пред огъня, а не усещаш топлината му.
Лесно е да си кажеш:: "Така е било писано да стане." Майната й на съдбата! Има ли въобще такова нещо? Ами ако има, то тогава не си върши работата! Каква е тази съдба, която ти отнема всяко хубаво нещо? Чакаш, чакаш... а нещото все не идва. Опитваш, опитваш... но нищо не се получава както трябва. Това не е съдба, това е начин на живот. Живот, от който не можеш да излезеш жив. Просто трябва да се мъчиш, да страдаш, да те боли отляво...
Искам да се скрия някъде, омръзна ми всички да надникват в живота ми. Искам място, кеото да е само за мен. Място, където да сме само аз и тишината. И все пак... какво да направя, за да спре тази болка?! Сълзите намаляват, но не и тя. Каква съм аз? Изоставена? Забравена? Намразена? Кажи ми каква съм за теб? Поне това ми кажи. Знаеш ли колко е тежко да не знам къде си, с кого си, какво правиш?... Не знам мислиш ли за мен, поглеждаш ли през прозореца и замисляш ли се как се чувствам аз?!
Затваряш се в себе си и бавно ме убиваш. А аз обвинявам нещото, наречено съдба. Не тя ми причинява всичко това, а ти. Заради теб съм толкова различна. А не искам да съм такава, не се харесвам така. Искам да бъда весела и щастлива. Такова трябва да бъде всяко едно 18 годишно момиче. Все още съм твърде малка, за да ме боли толкова много. Все още не съм натрупала толкова грехове, за които да плащам такава висока цена. А ти дори не искаш да ме чуеш. Ти си жестокият съдник, който не иска да ме разбере.
А "болката отляво" продължава. Времето минава. Ти ту биваш леко изместен от съзнанието ми, ту пак заемаш челна позиция. Но при всяко положение болката си остава - ту по-силна, ту по-лека, но все така осезаема, все така... болезнена!



Макар и да не е невероятно и професионално клипчето ми все пак съм го правила с цялата любов и сълзи които може да има на света за човека когото ОБИЧАМ!!!

1b4d76857.jpg 



В пет сутринта



Събудих се - обляна в сълзи,

отвита и сама…

Осъзнах, че вече няма мечти,

тъга обви моята душа!

 

Свих се на кълбо в ъгъла,

плачех с глас… крещях!

А любовта ми гореше в пъкъла,

дишах трудно… За миг спрях!

 

Станах, но сърцето много ме болеше,

нямах сили... паднах…

По лицето само кръв личеше,

с пръсти самотата стиснах!

 

А навън беше мрачно,

сякаш никога слънце няма да изгрее…

И в стаята бе облачно,

щастие тук никога няма да повее…

 

Сега държа моята сълза!

Да, в очите си! Оставям я така…

Защото казват, че големите момичета

не плачат… Нима това наистина е така?

 

Ако е така, значи аз не съм пораснала,

малка съм още за реалността…

Не съм отвътре израснала,

да посрещна и тъгата и радостта…

 

Не мога да не плача… Много ме боли...

И седя по средата на тази стая…

Прегръщам играчката стара…

                 А навън...

Навън изгрява слънце…

Но не по-малко ме боли…



Прекрасни думи които ми каза един човек от сайта с които ми вдъхна сила да се боря отново за щастието си!

"Живей, когато дъх не ти остава! Живей, когато искаш да умреш! Живей, когато шанс не ти се дава и тичай без да можеш да се спреш! Живей по-мърдо и достойно, на другото махни с ръка, живей, за да оставиш спомени и диря светла в паметта! Когато ти сълзят очите, живей, за да опиташ пак."



 
интересен
позитивен рейтинг: 11  |  негативен рейтинг: 0

Напиши коментар:

Malko 4ete takiva blogove...za razdeli...i lubov :[ no tozi prosto me vpe4etli ..strahoten e !
#2, 07.03.2008 - 13:25
Радвам се миличка че ти е харесал ... може би защото е изпълнен с много болка и искрени чувства ;( ;( ;( ;( ;(
07.03.2008 - 13:50
nz kakvo da kaja osven da ti pojelaq tazi bolka da spre skoro ;(((
#1, 06.03.2008 - 23:41
И аз непрекъснато се моля и си пожелавам да спре болката, но никой неме чува ;( Благодаря ти все пак ;(
06.03.2008 - 23:45
 

Потребител
offline
offline gLeZoRanKa (29)
България, София град, София



Блог: тагове
няма тагове
Форум Силистра | Гледай СЕИР!
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!