Избягай от скуката и се забавлявай с нас!
Jerry81 блог

Втори разговор с Луцифер

Стоях пред дверите на Ад-а...Не,не ме е страх! Аз тук не съм за първи път...Обърнах се да видя какво след себе си оставям...Вратата се отвори и Владетелят сам да вляза ме покани.Седнахме край познатата ми маса,все тъй пищно наредена. Дяволът напълни чашките с абсент,луличка с опиум запали...Всмукна от сладникавия дим и ме попита:

-Защо си тук приятелю,човече? Аз не съм те призовал.Нали си имахме с тебе уговорка...Защо си тук?Защо си сам? Къде е твоята Любов? Къде е Жената ,готова с теб да полети ?

-Патроне мой,ти занаеш,аз никога не съм те лъгал...Душата ми отдавна ти принадлежи...Сега съм вече и без сърце дори! Разби се някъде по пътя,където дирих любовта. Учителю,защо като червей да се гърча,да живея без мечта?!! Ти бе прав,както всеки път...Животът - низ от болка се оказва...Не искам никога да срещам Любовта ! Разбит съм,празен и опустошен...Аз мразя Любовта !

Погледна ме с всевиждащия поглед Сатаната,отново чашите доля...Прегърна ме, както майка рожбата прегръща и прошепна тихичко в ноща:

- Човече,какво разбираш от любов? Какво знаеш ти за Любовта? Ти питай мен,аз ще ти разкажа...Аз бях Ангел най-красив ! Доволен,весел,закачлив...Дори и доста палав,но честит! И тогава срещнах Нея,срещнах Любовта...И двама в полет се извихме над земята/тя тогава беше Рай/,осеяна с островчета китни и реки без край...А колко нощи,под луната горещи думи съм редил?! И в колко дни горещи с роса съм я поил..И бях щастлив!.Но прекърши тя моите крила ! Тогаз помръкна моето лице...И се превърнах в Падналия Ангел.Но защо ли ти говоря тез слова,ела и сам се увери!

Поехме път през коридора мрачен...Замислени,вглъбени всеки в своята тъга а пътят ни отведе пред огнена врата. Погледнах с изненада Сатаната,помислих си:" Какво? Нима дойде мига..." Луцифер ръката си протегна,пламъкът оттегли се в страни и що да видя! Няма помен от казани с врящия катран,няма огън,жупел...Даже няма и "помощници"с тризъбци ,а само тежка тишина. Тишина убиваща отвътре и някаква мелодия в главата,мелодия от тишина...И чувах стонове,но не от изтезания ,а някак други и така познати...Обърнах се и Луцифер погледнах,а той ми каза:

-Погледни лицата!

А те нямаха очи! Няма кръв,но имаше сълзи...Продължихме по-нататък,стигнахме до най-пазена врата.Патрона ме погледна и беше страшно променен:

-Тук ще влезеш сам! Аз ,макар и господар,никога не влизам тук! Не се плаши приятелю! Това е само Ад!

Прекрачих прага сам..."О,Луцифер,защо това ми причини?" В огромна зала сам -сама стоеше тази,дето сърцето ми разби...И бе не виждано красива! Какво говоря?!Няма такава красота! Тогава пожелах да я докосна,да и кажа отново нашите слова...Поисках я отново! Исках от Ад-а да я изведа...Вратата се отвори и сама затвори се след мен. Отзовахме се отново в чертозите на моя домакин.

-Патроне мой,защо така постъпи? Защо и ти ме нарани?

Дяволът луличката запали,поднесе я към мен. Напълни чашите до горе,а погледът му беше променен.Отпихме от коварния абсент...Учителят обърна се към мен :

-Защо приятелю,ти стенеш? Нали нямаше сърце?!Нали намрази любовта?!А там,в залата,за НЕЯ бе готов Всичко да дадеш! Сега разбра защо,макар и силен,всемогъщ,не влизам там! Нали? Това е Любовта приятелю човече! Над нея нямам власт.Мога душата ти да притежавам,но не умея сърцето ти разбито да слепя! В това е нейната магия - Да разбива и да слепя с лекота...

-А онез нещастници,дето ги видях,дето бяха без очи...За тях какво ще ми речеш Учителю?

-Отново нищо ти не си разбрал! Ще се лутат те от зори до мрак,защото Тя,Любовта е сляпа! И всички те са в нейна власт...И тъй ще е за вечни времена,защото така решил съм аз! Да разберат човеците какво съм преживял!

Почувствах слабост...Едно усещане,такова,което забравил бях дори..Замислих се над думите му мъдри и тихичко казах:

- Патроне,ти знаеш,никога не съм те молил за нищо до сега...Сега те моля най-смирено-върни ми Любовта! Ти имаш сила,имаш власт...Но ти си Луцифер,ти си Сатана...А аз съм само човек! У мене няма твойта мощ...И знаеш ли какво? Май искам да съм слаб,но да имам Любовта!

Усмихна се Дяволът, с пламъчето характерно в дълбоките очи...Наля ми гроздов сок и той отпи. Какви ли мисли,дяволии главата му роди? След минута стана и протегна ми ръка :

-Ето,че настъпи време пак да си вървиш! Приятелю,върви си и на зад не се обръщай! Само ще ти кажа нещо,думата ми запомни! Скоро,много скоро пак ще те боли! Защото си човек и трябва да боли! Защото искаш да боли!



 
интересен
позитивен рейтинг: 6  |  негативен рейтинг: 0

Напиши коментар:

chicafeliz (36)
Prekrasno e
#2, 16.02.2011 - 20:49
Радвам се ,че ти е харесало!
17.02.2011 - 14:49
Jerry81 (53)
Си,това е за теб!
#1, 16.02.2011 - 17:20
 

Форум Силистра | Гледай СЕИР!
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!