Избягай от скуката и се забавлявай с нас!
barcelonaoleee блог
„Намериш ли мед, яж само колкото ти е нужно, да не би да се преситиш от него и да го повърнеш” (Пр. 25:16).


Лакомията е наказание или изпитание? Да си недоволен, искащ и все да не ти достига догоре... моля, още малко! Очите ти да са отворени и да не успяват да си отпочинат. Душата ти да е полудяла, да плетеш цял ден едно въже и краят му да не се вижда...


Недостатъчно ти е!


А ако ти кажат, че и ти си недостатъчен, неотдаден изцяло за близките си... че се изплъзваш от задълженията си и че никога те няма в нужния миг?!


Лакомията! Научен си да притежаваш много или все си бил в недоимък и си развил този комплекс...


Спомням си разказа на приятелка, която работеше в къмпинг като чистачка. Стопаните на обекта били запасени с храна в изобилие – пълни шкафове с буркани, мазето на къщата догоре запасено. Отглеждали и овощни дървета в градината си – десетки. Но за нея заделяли по малко, сякаш им се свидело. Дори водата й носели в шише, и то когато се събудят. Тя ставала рано и вършила работата си гладна и жадна. Не всеки би издържал... Те били в излишък, тя – в недостиг.


Помагайки в една доброволна организация за хора в трудно финансово положение, видях какво значи отношение към храната. И досега ме боли, като си спомням колко продукти се изхвърляха на боклука. Заради липсата на организация за следене сроковете на годност.


Имаше наистина гладни, които бяха доволни на всеки подаден пакет бисквити или сладкиши, на пресните плодове. И други, които без извинение пипаха хляба и ако според тях не беше топъл, не взимаха. Отказваха се. Мърмореха, че този преди тях е взел повече... Студен бил хлябът! Значи нямаха нужда от него?


Гладният ще бъде доволен да яде, а не ако яде топъл и мек хляб... Съвременни изисквания или претенции без покритие?


Ненапразно е казано, че човек знае две и двеста. По-трудно е да преминеш от етапа на нямане към излишество, отколкото от прилив към отлив. Но в живота сме ту ученици, ту учители – ролите се разменят. И невинаги става по желание и по нашия сценарий.


Понякога сме подложени на недоимък, за да започнем да благодарим за малкото. Чудеса и благородни жестове има, съществуват хора, способни да направят празник единствено за теб, но ти оставаш ли доволен, оценяваш ли жеста?


От две седмици, разхождайки се вечер, след дъждове и слънце търсим гъби. По пътеките миналата година намирахме премного печурки. А сега няма и няма... И вчера си казахме, уж на шега, че гъбите стачкуват. Последния път открихме толкова, че напълнихме джобовете на две якета и даже започнахме да пробираме кои да вземем и кои да оставим – били поостарели... Роптаехме от дара, за който не бяхме направили нищо. Навеждахме се и откъсвахме.


Сега оглеждаме, очите ни изследват пътеката като шедьовър, но никакъв знак, че ще ядем гъби.


Заслужихме си го!


 
интересен
позитивен рейтинг: 12  |  негативен рейтинг: 0

Напиши коментар:

#3, 14.08.2011 - 17:06
14.08.2011 - 21:37
Cecka722 (46)
#2, 13.08.2011 - 13:10
#1, 12.08.2011 - 23:27
14.08.2011 - 21:39
 

ТУНИНГ Портал | AnimeS-bg.com
Форум Силистра | Flash4e.com | Гледай СЕИР!
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!