Избягай от скуката и се забавлявай с нас!
Veniki блог
Самолетът.

Напазаруваха и платиха. Заедно с касовата бележка този път им дадоха и някакво малко листче. Докато напускаха магазина тя погледна листчето, което им дадоха. Беше нещо като томбола, но там пишеше: "намисли си нещо и го напиши тук и то ще стане твоя реалност." Тя написа без да се замисли и с ирония " искам самолет" и пусна бележката там където трябваше. Докато се приберат в къщи тя вече беше забравила за тази бележчица. Залови се с ежедневните си задачи. След 2 дни от дома си докато се подготвяше за работа тя дочу много странен шум. Погледна през прозореца. Някакъв голям камион. Оградата й пречеше да види камиона до край. "Най-вероятно е за сервиза за мотори или носи на някой съсед колет. Хм, не съм срещала тази транспортна фирма до сега" - помисли си тя и продължи с приготовленията си. Но в този момент се почука на вратата. Тя не знаеше Ким да очаква някого и се изненада. Нея пък изобщо нямаше кой да я търси тук. Докато отиваше към вратата тя си мислеше - "дали е моят колет? Ох, ами аз още не съм го поръчала." Трябва днес след работа да направя поръчката." Отвори вратата. Непознат човек, изглеждащ и добре облечен. Държеше в ръката си нещо като документи. Тя се притесни и започна трескаво да мисли: " Дали не направих грешка като отворих. Този ми изглежда от някаква служба. Ами ако е от кенсъла или от фирмата към която се плаща наема, а Ким не винаги ги плаща навреме! Може би трябваше да се направя, че няма никой в къщи". В този момент човекът за втори път й казваше имената и я питаше тя ли е. Тя отговори едва доловимо "аз съм", защото чувайки имената си, притеснението й нарастна още по вече: " Пак ли без да знам съм нарушила някой знак?" И започна трескаво да прелиства паметта си къде е шьофирала през последните дни. "Не, не е това. Тези дни съм била само по традиционни места, свързани с работата ми, които познавам отлично. Ох, боже, какво иска този от мен? За какво е тук?" Докато й се въртяха тези мисли в главата, тя не беше чула абсолютно нищо. Тя винаги се притесняваше когато трябваше да говори с англичани дали ще разбере всичко. Съжали, че Ким все още не се е върнал от депото - той е англичанин и знае всичко. В момента докато мислеше тези неща - в съзнанието й останаха казаните от човека думи - "печелиш"; "самолет". "Каква печалба, какъв самолет! Какво иска този от мен. Добре ли разбрах поне тези думи?". Тя каза на глас:
-Моля те повтори, това което каза, но този път по-бавно за да съм сигурна, че разбирам всичко.
- Честито Вен. Щастлив съм да ти връча наградата. - той каза това с широка усмивка и дружелюбно. - Ти си пожела самолет и го имаш. Последвай ме за да го видиш!
В този миг тя си помисли: "какви ги дрънка този!". Но на него му каза:
- Ти шегуваш ли се с мен?
Видя, че Ким си идва и се зарадва. Сега ще ги остави давамата англичани да си поговорят, а тя ще продължи да се подготвя за работа. Но в момента в който спря до тях първите думи на Ким бяха:
- Това е странно! Тук на нашата уличка има цял самолет. Заради него паркирах колата на съседна улица.
Моментално тя си помисли: "Тези двамата явно се бъзикат с мен", но тогава си спомни за пожеланието, което беше написала на бележката и директно се обърна към Ким със сърдита нотка в гласа:
- Ким, ти си прочел какво написах на онази бележка!? Този вероятно е твой приятел и сте се наговорили с него да си направите тази шега с мен? Така ли е? Тогава тя се засмя леко ехидно и продължи:
- В моята страна ден на шегата е първи април. И тук ли имате такъв ден?
- Не бъди глупава. Ела да видиш самолета. - отвърна й Ким. Другият потвърди и също я покани да отидат заедно за да видят самолета. Тя тръгна с тях с неохота, само и само да се убеди, че те се шегуват с нея. Но когато стигнаха до уличката след паркинга тя наистина видя прикачен зад камиона не много голям самолет. Там непознатият тържествено й връчи документите за самолета на нейно име и ключовете за него. Тя беше смутена и съжали за това, че за пореден път явно изрази недоверието си към Ким. Всъщност от неща, които й бяха доказани по един или по друг начин, тя имаше своите причини не винаги да му вярва на 100%, но напоследък той или се прикриваше добре в това отношение, или наистина се променяше към по-добро. Ким каза някакъв адрес на човека, където да бъде откаран самолета. И така се разделиха. Тя довърши подготовката си за работа. Разбраха се с Ким, след като тя приключи работа да отидат заедно до нейния самолет и да го разгледат и от вътре. През цялото това време тя не изглеждаше много въодушевена от това, което се случи, защото все още не можеше да приеме това за истина.
Докато работеше тя беше забравила за печалбата си. Беше концентрирана как да си направи по-кратък маршрут, играеше с кучетата на клиентите, шегуваше се и се закачаше с малките принцове и принцеси /децата на клиентите/. Така тя правеше ежедневно - забавляваше се докато работеше и не се чувстваше отегчена от работата си, винаги биваше усмихната и времето минаваше по-бързо. Имаше моменти в които се ядосваше на некоректната фирма, към която работеше. Но й беше достатъчно да види усмихнато или намусено дете, да се пошегува с него докато родителят се подписва в скенера и щом детето се разсмееше и нейната естествена усмивка грейваше. Всъщност й беше трудно да се примири, с това, че фирмата към която работеше всячески се чуди как да отреже от заплатите на всички куриери и английските й колеги си пасуват. Когато се опитваше да обсъди това с Ким и му казваше, че ако всички куриери се обединят и са единни - ще постигнат своето. Но той винаги я прекъсваше и й казваше, че това не може да стане защото много от тях се страхуват, че поляците ще им изядат хляба и ще смъкнат ставките прекалено много. Тя знаеше, че в това отношение той е напълно прав за поляците. Същото се е случило и с жените, които работят в сферата на почистването на къщите тук в Англия. Когато поляците нахлули в страната - смъкнали часовата ставка за почистване на домовете.
Работният й ден приключи. Докато пиеше кафето си в къщи, уточняваше с Ким какво трябва да огледат и с коя кола ще отидат до там. Решиха да тръгнат с двете. Тя го следваше и си мислеше: "сега ще го пробвам колко може да лети", без да си даде сметката, че тя е само шофьор на лека кола и никога не влизала в пилотска кабина. Дори не си спомни това което беше гледала по филмите за борд таблото. Пристигнаха на мястото. Не беше много далече от дома им. Не беше стандартна писта, не беше летище. Беше една голяма зелена поляна, на която блестеше белият не много голям самолет. Едва сега тя забеляза надписа по него. Може би не го беше видяла преди заради притеснението което беше преживяла. С големи червени букви беше написано на английски и на български а на опашката му имаше двете знамена. "Честито Вен. Ти спечели този самолет защото винаги вярваш и се бориш да постигнеш мечтите си!" Стана й много приятно и се разсмя. "Ама той наистина е мой. Няма шега." Бяха забравили ключовете е къщи и тя предложи на Ким да я чака там, а тя тръгна към домът им. По пътя си мислеше: "О, Боже благодаря ти, че сбъдна и това мое желание, макар и да го бях написала на шега. Права бях като им казах след единият от семинарите да внимават какво и как си пожелават, защото мечтите наистина стават реалност. Това мое пожелание беше само от няколко дни. От колко години аз мечтая да стана диамант и защо все още не съм?" Някакъв невидим глас в нея й отговори: "А ти направи ли всичко, което трябва за да станеш диамант. Колко години пропиля в лутане насам-натам?" "Ох, прав си, но обстоятелствата бяха такива. Ти знаеш много добре, какви неприятни неща преживях през тези години. Знам, това звучи като оправдание, но..." - отговори тя мислено на гласа в нея. "Права си. И въпреки всичко и напук на всичко ти продължаваше да живееш достойно и да се бориш и да побеждаваш. Ето за това ти получи този самолет като награда." - отвърна й гласът. Тя продължи да говори с него: "Но ти знаеш, че аз най-много искам да помагам на хората, да повярват, че мечтите стават реалност, да вземат живота си в свои ръце и да печелят достатъчно за живота, който те искат да имат. Искам също така, да обуча колкото се може по-вече хора да използват продуктите от моята любима фирма защото те са екологично чисти и колкото по-вече хора ги използват, толкова по-лесно ще съдействаме за опазване на околната среда чиста. Нали трябва да опазим нашата планета чиста и за бъдещите наши поколения! Искам да помогна чрез тези продукти на малката Джорди, да се излекува от жестоката екзема, както помогнах на Ким. Защо родителите й постъпват така!? Ти знеш какво направих - колко полезни екологично чисти продукти им подарих, продукти за които знам, че могат да помогнат на цялото семейство на Джорджи. Последният път видях в тази къща нов крем от аптеката, какъвто докторът беше предписал на Ким. Той го използваше без никакъв ефект да има. Всяка седмица му сменяха мазилата. Знаеш, че един ден му казах да престане да бъде опитна мишка на лекарите и фармацевтичните компании. Поръчах специално заради него от същата фирма допълнителни продукти и след като той започна да ги използва до един месец екземата му се излекува, а се мъчи с тези от аптеката в продължение на няколко месеца. Колко пъти се опитвах да обясня на майката на Джорджи, че аз не искам да ми плащат продуктите, които им давам, че те са подарък от мен за цялото семейство защото искам да им помогна. Защо се получи така, че не ме разбра, дали защото не говоря много добре английски или там бабата, която е правила представяне на фирмата, и не е използвала никакъв продукт от тази фирма, но си има собствено мнение - е повлияла на решението им? Кажи ми какво да направя за да ми повярват и да помогна на Джорджи. Ти знаешъ, колко много искам да успея!" "Ти успяваш, миличка. Вече имаш зелена светлина по целият път и резултатите ще дойдат по-бързо отколкото предполагаш." - беше отговорът на вътрешния глас. В тези размисли тя, стигна до дома си, но вместо да влезе в къщи тя се отби в съседите отсреща. Почука на вратата и почака. Дочу стъпки. Вратата се отвори и тя видя детето на съседа. Усмихна се, поздрави го и го попита за бащ му. В тоя момент той се появи от някакъв страничен вход. Поздравиха се взаимно. Тя с усмивка, а той някак си равнодушно. Когато се засичаха на улицата той винаги биваше усмихнат, любезен и разговорлив, но този път той се държеше сдържано. Тя забеляза това, но му каза, че иска да поговорят за нещо. Тогава той я покани да влезе. Той и предложи чай или кафе. След малко влезе и жена му - едра, закръглена жена облечена спортно. Вен познаваше само кучето му, което неотлъчно го следваше навсякъде. То беше едно от нейните приятелчета защото понякога тя си играеше с него. За нея беше странно, че вместо да се запознаят, жена му я поздрави усмихнато и започна да й говори общи неща, сякаш се познават от години. Но нейните наблюдения бяха, че това е нормално за Англия. Той поднесе кафето и седна. Тогава Вен заговори:
- Дойдох тук за съвет от специалист. - всъщност тя почука на врата им спонтанно, без да е мислила предварително за това. - Знаете ли днес се случи нещо странно. Тук на улицата имаше един малък самолет, може би колкото за 10 пътника. - те знаеха това. " това обяснява защо този път Джей е толкова сдържан." - помисли си тя, но продължи да говори: Оказа се, че съм спечелила този самолет от някаква лотария. - до сега тя не знаеше защо беше почукала на тази врата, но в този момент се досети, че мъжът е пилот и светкавично си помисли, нещо, върху което преди не се беше замисляла, че тя не може да кара самолета. - Ким сега е при самолета, но сме забравили ключовете и аз се върнах за тях. Досетих се, че ти си пилот и дойдох тук с оферта.
Съпругата му беше изпила кафето и ставайки от стола каза:
- Аз ви оставям да си говорите и отивам да си действам по моите задачи. - казвайки това, тя се запъти към прозореца през който Вен можеше да види някакъв бус в вишнево червени и черни квадрати като шахматна дъска. Виждаше го за първи път защото Джей обикновено караше един стар бял бус, а този беше лъскав като нов. Жената отвори стъклената плъзгаща врата към площадката с буса. Натисна един бутон. Стената зад буса се задвижи, извъртя се и когато дойде стена в същите разцветки като на този бус, но от кожа се спря. Тогава някъде отгоре се спусна един приличащ на офис стол. Разнесе се музика. Жената седна на стола и хвана някакви въжета с халки и започна да си прави фитнес. Вен разбра, какво се случва и вече не я следваше с погледа си. Продължи да говори с Джей.
- Самолетът не е далеко от тук. Аз искам ако имаш възможност да дойдеш сега с мен до самолета за да го прегледаме и евентуално да го изпробваме как лети. Ако ти си съгласен бих искала ти да си моят пилот. "Боже, мой къде ми беше мозъка до сега, защо не помислих преди за тези подробности - помисли си тя - ами аз наистина 1. Имам нужда от пилот. 2. Ще трябва да му плащам заплата. 3. От къде ще вземам парите за заплатата му? 4. Вероятно ще трябва да плащам някакъв самолетен данък /нещо като пътният данък/ - колко ли струва? 5. Следователно трябва да развивам някакъв бизнес с този самолет за да мога да го поддържам. А на него каза:
- За да имаш редовна работа ще трябва вероятно да развия туристически бизнес. Ти можеш да ми кажеш, кои според теб са най-привлекателните дестинации. Аз ще се погрижа за организацията и привличането на клиенти. Ако сега си съгласен да ме придружиш, моля те да вървим защото Ким ме чака там и сигурно се чуди защо се бавя.
Той беше съгласен. Те станаха и тя отиде до фитнес залата на жена му. Тя тъкмо беше приключила. Вен й каза довиждане и се изненада, че жената й отговори на чист български. Преди бяха говорили само на англиски.
- И ти си българка? От къде си. Как се казваш? Аз съм от Североизточна България.
- И аз съм от Североизточна България. Казвам се Янка Янева. Но тук съм просто Янян.
- Колко малък е светъ! А защо не сме се запознали до сега? - попита Вен.
- Защото аз използвам само парадният вход и Джей до днес никога не ми беше говорил за теб.
- Много ще се радвам да сме приятелки и да имаме време да побъбрим по-вече, но партньорът ми Ким ме чака. Ще го изненадам като пристигна там заедно с Джей.
Вен и Джей излязоха на задната уличка, от нея се отиваше към домът й. Тя трябваше да вземе ключовте все пак. Докато пресичаше улицата тя чу някой да говори по високоговорител. От 3 години е тук и преди никога не беше го чувала. От високоговорителя съобщаваха: Вен, честито! Самолетът, който ти спечели е за 200 пътника. Той е на летището. Ким също е вече е там и ви очаква. Първият ти полет с него е до Хавай. Имаш подсигурени и туристи. Не се притеснявай - всичко е уредено. Този самолет, който ти видя днес е нещо като поздравителна картичка за теб. Той също е твой и можеш да го използваш както ти намериш за добре.
В този момент тя се събуди. Беше се върнала изморена от работа и беше задрямала на масата докато си изпие кафето. Премести се на канапето, като беше поръчала на Ким да я събуди след около час, но той не го беше направил защото той дремеше подпрян на другото канапе. След като се събуди тя си мислеше: " Странно, не знам от колко време непомня да съм сънувала. Този сън беше толкова хубав и толкова истински. Дори усещах разни аромати докато сънувах, различни от тези, които имаме тук. Хм, ами на по-предишния семинар директният ми диамант говореше, че когато станал диамант си е купил самолет. Щом той си е купил, защо и аз да не си купя когато стана диамант. Той беше много забавен на сцената, когато говореше за приключенията си с този самолет. Тъкмо вече е събрал опит и ще ме напътства да избегна неговите грешки." Бяха изминали окло 20 минути от събуждането й, но сънят й се беше загнездил дълбоко в съзнанието й. Ким се разбуди също и тя реши да се посмеят заедно на сънят й. Когато му го разказа, той й каза кратко: "Сънищата понякога стават реалност. И този може да се сбъдне."
Тя си помисли: "Значи и тук имат същата приказка както при нас." А го попита:
- Вярваш ли в това, което каза?"
- Да. Вярвам. Този твой сън не е случаен и може да се сбъдне. - й каза той със сериозен тон.
Още няколко дни този сън беше в главата й и тя все се чудеше защо този сън беше като едно истинско изживяване и не намираше отговор.




 
интересен
позитивен рейтинг: 5  |  негативен рейтинг: 0

Напиши коментар:

dqdobili (60)
#3, 19.03.2018 - 22:54
не защото използвам и двете и владя слепописа
#2, 19.03.2015 - 23:43
hiroshima (42)
Не те ли заболя ръчичката да пишеш толкова бре
#1, 18.03.2015 - 19:33
 

ТУНИНГ Портал | AnimeS-bg.com
Форум Силистра | Flash4e.com | Гледай СЕИР!
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!