Избягай от скуката и се забавлявай с нас!
ven4i блог


Движеше се в правилната посока.
Силно притискаше иконата до гърдите си
и гледаше в небето.Птицата,която кръжеше
над главата и издаваше странни звуци.
Скоро беше напуснала дома,в който прекара детството си,
но там вече нищо не я задържаше.Починаха всичките и близки.
Не поиска нищо от там да вземе със себе си,дори дрехи.Не и трябваха,
тези на гърба и стигаха.Беше решила твърдо да скъса с миналото си,
със стария си начин на живот.Такава е,достатъчно голяма,за да знае къде
и защо отива,защо точно там.Пътят нямаше да е лек и тази птица,като че ли
я предупреждаваше с крясъците си,но Игрен сдържаше сълзите си,
които напираха все повече и повече.Умееше да се владее,
което за годините и беше похвално.Може би ген от майка и-
страдалницата,която почина в адски мъки.Всичко това Игрен видя.
Видя и други неща-парите на баща си,
които потънаха там някъде по кръчмите в селото.
Не плачеше за селото,не плачеше за никой,
ето сега даже ще изтрие сълзите си и ще се изсмее
на лошото време и на птицата,която нарочно ли не се отказа
да лети и дори докосна с крилата си разрошените и коси.
Като че ли я докосна за късмет,защото Игрен усети тръпки
по цялото тяло,настръхна и замахна по птицата.
Изпусна иконата в краката си, а беше кално,
като след голям порой.Пожертва шалчето си,което беше от
любимата и баба.Може би само тя я обичаше истински,
но и тя си отиде нелепо малко след смъртта на майка и.
Отбягваше да мисли за миналото,
вървеше напред с гордо вдигната глава
притискайки иконата до гърдите си,
но реши,че е по добре да я пъхне в пазвата си.
Така и стори.Като че ли нямаше вече да вали след
цяла седмица обилен дъжд,порой,хайде стига му толкова.
Беше облечена добре,но започна да трепери и дали от студ
сама си задаваше този въпрос.Не можа да си отговори.
Нечия ръка я хвана за рамото и се опита да я спре.
Обърна се и за миг изпита страх,само за миг.Не беше от
страхливите момичета.В първия момент видя
една голяма,гъста,черна брада.Но това не беше земен човек
си помисли Игрен.Този изглеждаше на човек излезнал от Ада.
Чела бе доста книжки за там.И за там.
Брадата беше прилично вчесана,чиста за разлика от човека,
който така силно изкрещя,че Игрен се втрещи в очите му,
които искряха,като очите на самия Дявол.
-Спри!Обърни посоката,момиче!
-Кой си ти да ми нареждаш?
Не ме докосвай с мръсните си ръце
и ме остави да продължа пътя си.
-Ще спреш иначе аз ще те спра!
-Ха,ха...вече ме разсмя.И как ще стане?Нямам страх от нищо,
всичко загубих така че,хайде да те видя с какво ще ме изнудиш?
Изведнъж очите на човека станаха зелени и започна да си бръщолеви
на някакъв език неразбираеми за нея думи.
Тя махна с ръка и засили крачката,дори потичваше.
Не се обръщаше назад,но усещаше дъхът във врата си на човека.
Показаха се първите къщи на някакво населено място-село,махала,
тя все още не знаеше,но не беше град.
Надяваше да стигне до голям град,
за да има повече възможности.Така си разсъждаваше наум
и реши да не се спира,да продължи на изток пътя си.
Като че ли иконата я водеше,усещането и бе такова.
Изчезна птицата,изчезна човекът,като че ли всичко изчезна,
всичко замря.Нямаше жива душа и по пътя.Това място беше селце,
но не се виждаха хора,а само къщи без дворове.
Пред всяка къща надгробни плочи.
Това Игрен видя на крайните къщи
и бързаше да задмине по бързо това място.
Изведнъж и стана много зле,пред очите и причерня
и се свлече на Земята.Когато се събуди над нея
беше надвесена стара жена-цялата в черно и нещо и говореше.
В едната си ръка държеше кърпа напоена с нещо,
което много силно миришеше и миризмата изпълваше цялата стая.
Ако това беше стая,защото и леглото не беше точно легло.
Игрен си помисли,че това е някаква вещица,но жената имаше
измъчен вид.Старицата подаде на Игрен в една чаша питие,
което направо смърдеше.Не се страхуваше,опти,
нямаше какво да губи,всичко и беше безразлично.
На приказките на старата жена Игрен не вярваше,
но я слушаше и изпълняваше.Нямаше избор.
Опипа се за иконата и се зарадва,
след като установи,че си е на мястото.
Тя и не беше толкова голяма,но явно
не се е налагало да я разсъбличат.
Кой,кои не знаеше.Разбра само,че това е пусто село.
Поиска да се изправи и побегне,но не можа.
Къде я доведе иконата и защо?
-Тази нощ ще си тук,
а утре ще мине коларят.Още си слаба.
Той ще те закара,където трябва.
-И къде трябва? В гробищата ли?
-Не, моето момиче.Тук е гробището.Твоят път е друг.
-Защо всички ми говорят за моя път,та моя път?!
Аз си искам моя си път!
-Не всичко,което искаме е така.
Ти имаш предначертана съдба и нямаш право
да се отклоняваш,а твоят Бог е и мой Бог,
виждаш как се е погрижил за земните,грешни души.
Виждаш къщите и гробовете,надгробните паметници.
Това за Бог може да е дреболия, не толкова важно,
той прибира духът на човека и цени тези,
които заслужават благоволението му.
-Какво става с мене и какво ще стане?
-Нямам право да ти отговарям на този въпрос.
Сега се помъчи да поспиш.
На сутринта Игрен се събуди на постеля от слама
във воловарска кола,която дърпаха два вола.
Колата я караше същият този брадат човек,
когото тя срещна и се опита да я спре на пътя.
Сега остана да видя и птицата си помисли Игрен
и вече се убеди,че се намира в друг свят.
И птицата се появи,не закъсня.Появи се точно,
когато воловете спряха и човекът се опита
да свали Игрен на Земята.Тогава се случи чудо.
Птицата запляска с криле.Гърдите на Игрен запариха.
Този път не трепереше,направо се тресеше цялата.
Птицата стана бяла.Някаква много силна светлина
заля всичко.Пред очите на Игрен светна,
усети още едно разтърсване и скочи.Събуди се.
Около нея се суетяха лекари и медицински сестри.
Опита се да слезе на Земята,но
беше доста високо,а имаше и система.
-Къде съм?-извика без да знае към кого се обръща.
Една от жените в бяло приседна на леглото
до нея и и каза с благ глас:
-Имаш късмет,моето момиче,оцеля,събуди се!
Няма да бъдеш сама занапред,
няма да го позволим,но явно че и твоят,
нашият Бог иска това.
Трябва да живеш тук на Земята.
Игрен се извърна встрани и видя
до главата си иконата-едничкото нещо,
което и бе останало от дома,от близките и.
Иконата светеше и озаряваше цялата стая
с чудновата светлина,която само Игрен виждаше.
-Благодаря ти,Господи!-извика с колкото сила имаше.
Отпусна се на леглото и заспа.

разказ и клип А.Х.Т.sekirata
20.04.2017




Тагове:

 
интересен
позитивен рейтинг: 0  |  негативен рейтинг: 0

Напиши коментар:

 

Потребител
ТУНИНГ Портал | AnimeS-bg.com
Форум Силистра | Flash4e.com | Гледай СЕИР!
Елате в .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт!!!