Животното, всявало страх във френските полета през вековете, е вълкът. Този страх от вълка, личащ в народните поговорки и литературни произведения, не е основателен в повечето случаи. Вярно е, че вълкът напада домашните животни, но не и човека. Много трудно е да се намерят един или два автентични случая за нападнати от вълци човешки същества. Тук не смятаме унесените в здрав сън пияници, заспали в някой ров или канавка. Преди пастирите и овчарите са знаели, че няколко удара в храстите с тоягата са достатъчни за да сплашат вълка и да го прогонят. Понякога старите хроники са изпълнени с приписвани на вълците престъпления. Всъщност авторите на тези престъпления често са били хората. Най-известният случай от този вид във Франция е за звяра от Жеводан (Gevaudan). Между 1764 и 1767г. е имало много убийства на хора от садист, който използвал за целта специално дресирани животни. Но всички те са били приписвани тогава на вълци. Дивото животно отбягва човека и е го напада. Това е закон, който като всеки такъв има и изключения, отнасящи се до големите тропически зверове - лъв, тигър, пантера и др. Редките случаи на тигри човекоядци се обясняват с факта, че тези животни по различни причини са неспособни да ловуват обикновените си жертви. Така например един от тези тигри имал трън забит в едната лапа...