сряда, 01. септември 2010 Час 18:33.
Защо и днес те мисля пак с тъга?
Защо и днес те вадя пак от гроба
на своя дух и като зла шега
витае твоят образ с име Обич?
Защо въобще за теб се сещам пак?
За теб - едната сянка мигновена,
единият метеоритен знак,
светлинно врязал тъмната вселена
на моя черен, непрогледен свод?
И то - подир години, подир вечност,
и то - в един отдавнашен живот,
за който не съм сигурен сам вече,
че аз съм го живял, че мой е бил?...
... Тогава беше хубава и млада.
Сега си стара, грозна може би...
Каквато и да си, аз днес не страдам,
не плача, не будувам цяла нощ -
дори и от съня ми си…
Виж повече »